Свободата е пътят, любовта към живота и мирисът на пролет.
С напредването на годините и трупането на съкровеният опит, родил се от хилядите сблъсъци с несправедливостта в обкръжението и горчивите грешки, пропили се в съзнанието ми, все по-често започвам да разсъждавам върху темите за щастието и свободата. Всъщност истината е, че те вървят ръка за ръка.
Как модерното робство ни лишава от свободата?
Времето е толкова мистериозно и измамно. Вървейки по своя собствен път, преследвайки своите мечти, идва един момент, в който животът някак си ни примирява, някак си ни пуска на своя автопилот, а времето се изпарява все по- бързо и по-неусетно без да чака. Изплъзва се без да сме усетим щастието, докато катерим заветния връх и без реално да сме открили нашия собствен смисъл на съществуване.
Истината е, че търсенето на своя смисъл сам по себе си ограничава нашата свобода.
Хората продължават да бъдат роби на модерния свят, преследвайки кариерни успехи, задоволявайки първичните си материални прищевки, заплитайки се в собствения си капан на его и суета единствено завъртат собствения си порочнен кръг и попълват матрицата. Какво щастие носят тези неща на теб, на мен, на него, на нея?
Но това ли е животът наистина – да работиш, за да си плащаш сметките, да се храниш и да се перчиш с новите си дрехи ? Какъв е смисълът от всичко това? Прави ли ни това щастиви и свободни?
Живеем в света на модерното робство – чувстваме се зависими от парите, работата, сметките, общественото мнение и одобрението, следваме обществено приетите норми. Някак си в бързината забравяме да мечтаем за летните залези, за мириса на утрото и росата рано сутрин в тревата, за усмивката на любим човек, за малките неща, които ни правят истински живи.
Защото свободата и щастието значат да си жив и да се чувстваш буден.
Свободата означава сам да правиш своите избори.
Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да следваш своите вътрешни емоции, да следваш сърцето си, да мечтаеш и сам да сътворяваш собствения си красив свят.
Просто бъди!
