Повечето хора мечтаят за безоблачно щастие, вечна любов, привлекателна външност, вдъхновяваща и високоплатена работа, прекалено повърхностни стремежи към привидно значителни за човека мечти.
Накратко – живот, за който останалите да им завиждат.
Социалните мрежи и консуматорската ни култура постоянно подхранват този фалшив идеал за щастие. Като че ли смисълът за истински значимите неща в живота избледнява върху този привидно значим за човечеството фон и хората се чувстват все по-объркани и нещастни – защото модерния свят набляга именно върху плоските стремежи за развитие.
Големите корпорации инвестират милиарди, за да те убедят, че имаш нужда от продукта обект на техните рекламни кампании, от телефона X, който все още нямаш, от по-луксозния автомобил, защото той отразява твоя висок жизнен статус или че не си достатъчно съвършена спрямо критериите на последната корица на Vogue, нямаш цици като Златка и за това нека благодарим на д-р Енчев от името на целия български “ВИП”.
Списанията, вестници, дигиталните кампании, медията, сторитата, дори вече и хората с промити мозъци, т.нар инфлуенсъри разпръскват целенасочени послания и повлияват процесите на вземане на решения, за да създадат една изкуствена капсула, в която ти самият си задвижващ елемент в колелото на търсенето и предлагането.
Навлизайки в твоето лично пространство, изследвайки твоите мечти, тази машина се стреми да контролира твоите най-съкровени мисли, чувства и емоции, за да те направи зависим от неща, които всъщност нямат никакво значение в живота.
Иначе обичам маркетинга и разбирам как работи, но не защото това следвах в университета, а защото аз самата смятам, че съм негов обект и ми е супер интересно да взаимодействам с него и постоянно да балансирам между поведението ми като потребител през призмата на маркетинга, но това, което разбрах е, че този консуматорски свят ме изтощава прекалено много и това понякога може да излезе извън пределите на здравословното.
Модерната култура ражда все повече лудости и води човечеството до прогресивен мозъчен бърнаут в следствие на часовете прекарани в скролване, туитване, чатене и тн., насърчава болезнения идеализъм, съпроводен с остра депресия, ниска самооценка и чувство за неудовлетвореност от живота, постоянно преследване на високи резултати, които всъщност нямат реална значимост.
Истината е, че модерния свят създава измислено пространство за живеене и една красива илюзия, на която всички ние сляпо се доверяваме и която в последствие развива маникалности, стремежи към придобиване на вещи, а не моменти.
Как обаче да живеем щастливо, когато сме изправени пред толкова много възможности и избори?
Как да бъдем по-малко нематериални в този материален свят?
Отне ми години, за да разбера наистина кое ме прави щастлива и почти цял живот да се опитам да го приложа, но осъзнах една дълго пренебрегвана теория за празнотата като основно уравнение на щастието и съвсем скоро като ествествена част дойде моят вик за спонтанна промяна.
Моята душевна интервенция започна преди около месец. Месец, в който промених радикално начина си на мислене и започнах да транформирам живота си до такава степен ,че да осмислям генералната картина и да подреждам живота си в големия пъзел. Дали вещите наистина могат да те направят щастлив или това е фактор, наложен от самото общество?
Всичко започна в един прекрасен неделен ден, в който събрах смелостта да взема няколко празни чувала и да се оттърва от всичко ненужно в гардероба си, от дома си и от душата си.
Повярвайте ми, дори не осъзнавах каква е силата на стартите вещи. Всяка една емоция, която си изпитал, всяка една мисъл, всеки един подарък, който си положил в личното си пространство, всеки един спомен носи енергията на човека, отговорен за това. В живота си човек има нужда от кардинални промени, без страх и притеснения от непознатото да поеме към нови хоризонти. Човек трябва да бъде достатъчно смел, за да се оттърве от всичко негативно, което го задушава и задържа да не направи нова крачка и да изживее нови и по-красиви емоции. Повярвайте ми, приятели, дори и аз не съм си представяла колко щастлива ще се чувствам в подобен момент, тъпкайки в чувалите като обезумяла и захвърляйки старите вещи и дрехи, които са ме карали да се чувствам по определен начин в определен период от време.
И в този ред на мисли ви препоръчвам с две ръце един филм от създателите на т.нар течение минимализъм – Ryan Nicodemus and Joshua Fields и който ще ви вдъхнови супер много да преосмислите голяма част от вашите модели на поведение и да се почувствате свободни в матрицата на живеенето. Ако обаче не сте готови за голяма промяна, по-добре не си губете времето да го гледате.
