Този пост няма да бъде като повечето словесни етюди от поредицата “Лични истории от трето лице”. Няма да бъде оплакване, мрънкане, осмиване на ситуации и преразкази на свободни съчинения. Искам да ви попитам честно един въпрос, който сякаш цял живот ме е мечил. Чувствали ли сте се някога сякаш сте…

Когато чуят думата „графити“, повечето хора разбират това като акт на незаконна хулиганска проява, публичен вандализъм над обществено или лично имущество, и това са хората които обикновено считат, че това е причината големите градове да изглеждат отчайващо мръсни и неподдържани. Това са хората, които винаги имат критично мнение към другите,…

Ах, този ретрограден Меркурий. Виновен е за всички несполуки в света. За Емпайър Стейт билдинг, за Хирошима, за изригването на вукана Синабунг, за цунамито в Акапулко, за тъпия чорап, който не мога да го намеря вече половин час и обърнах цялата къща. Заклевам се, да не сме истински българи, ако…

Това не е пост, в който да ви разказвам за своите често срещани симптоми на откровеност или пък да търся някакво душевно изкупление за това. Диагнозата ми вече е поставена и за нея няма лек. Болезнена е откровеността ми днес, лишена от думи със спестовен характер, наситена с порязващи душевно…

В смутни времена като тези, човешките ми сетива спонтанно са тласкани към едно несъзнателно търсене на повече красота и смисъл, към един по-различен прочит на живота, жадуващ за повече страсти и приключения, бохемски живот, освободен от предразсъдъци, лишен от ненужни очаквания. И така с обърнат поглед към едва забележимото и…

Скролвайки великолепния си инстаграм фийд, изпълнен с божествени тела, ангелски очи, сочни устни, ми идва само едно на акъла: “Абе, да не би тук да е събран целия Холивуд?” Замислих се над това какво означава да бъдеш съвършено красива, но пък да си лишена от интелект или обратното на това,…

Това е от онези дълги постове, на които съм им вдигнала мерника отдавна и най-сетне дойде момента, в който успях да посветя време и част от жизнената си енергия – буквално, за да излея кофа с душевни прозрения за живота. И ако си на тази вълна и ти, можеш да…

“Реките на София – изолирани, бетонирани и пусти. Минаваме покрай тях и откровено ни става тъжно. И вероятно всеки втори, застанал над канала на булевардите “Евлоги и Христо Георгиеви” и “Сливница”, се е питал – защо София няма чисти, уредени и нормални централни реки. А може би на софийските “канали”…

София е любим град, но не защото съм израснала в нея, аз обичам всяко нейно уютно кътче. Вчера се замислих, минавайки по алеята с фонтаните на Народния театър над това как всичко се променя, но някои неща си остават същите, въпреки времето. Когато си малък усещаш нещата и местата, на…