Скролвайки великолепния си инстаграм фийд, изпълнен с божествени тела, ангелски очи, сочни устни, ми идва само едно на акъла: “Абе, да не би тук да е събран целия Холивуд?” Замислих се над това какво означава да бъдеш съвършено красива, но пък да си лишена от интелект или обратното на това, да изглеждаш нормално, но пък да имаш прекалено развити умствени способности.
Замислих се и за себе си и си зададох въпроса: “Ако можеше да избираш между това
да бъдеш по-красива или по-умна, кое от двете би избрала?
Всъщност няма еднозначен отговор на този въпрос, защото не бих избрала нито едното, нито другото.
Красотата на един човек е обвързана с неговата душа, както е казал Учителят Петър Дънов.
В долините на нашата страна лъха едно чувство на прекалена меркантилност, съревнование, завист, бич за съвременното ни общество. Сякаш това поколение от жени не е било възпитавано от рано да се цени повече вътрешната красота. ( А и мъже). И не защото стремежите към красота са просто вътрешни комплекси, а защото външната красота, както майка ми обичаше да ми казва докато бях тийнейджър, е преходна.
Човешката красота е сет от външни характеристики, които в повечето случаи са природни дадености, а душевната красота е материя, за която полагаме много повече грижи от момента на своето раждане. Дали чрез четене на повече книги и развитието на нашите сетива, дали чрез изследването и разбирането на нашите емоции, дали чрез стремежа ни просто да се усъвършенстваме по някакъв начин. За поддържане на душата красива се изисква много повече интелект от колкото просто да полагаш грижи за физиката си. Душата е енергията на привличането. Колкото по-красива е тя, толкова по-атрактивни сме всъщност.
За съжаление обаче в повечето случаи грижите за физическата красота са издигнати в култ над личността и са повлияни от външни фактори. Да изглеждаш по определен начин, по-който да те приемат по-добре другите – дали да изглеждаш по-красива от твоята най-добра приятелка или искаш да те харесват повече мъжете, това е признак на ниска самооценка.
Точно за това външната красота е повърхностно и убективно нещо. Тя в повечето случаи няма вътрешен импулс, идващ от душевно интелектуални прозрения, външната красота е направена за хора, които имат слабо изразени потребности към вътрешния си свят. Защото, ако душата беше красива, нямаше да се стремим към толкова изкуствени стандарти за красота.
Хората казват, че когато си красив, живота има за теб допълнителна стойност и има какво повече да ти даде, точно за това красивите хора смятат някак естествено, че им се полагат повече неща в живота и че може да им бъде опростена по-лесно грешката, някак стават по-арогантни от обикновеното. Сякаш осезаемо е, че красивите хора получават по-добра работа, по-високо заплащане, повече покани, по-добри секс партньори и по-високо качество на живот.
Сама по себе си физическата красота потиска другите таланти и успива желанието за духовните преживявания. Защото хората виждат в човека само външната обвивка и нищо друго. Външната красота е магнит за хора с посредствена представа за душевните и интелектуални въпроси.
Да бъдеш просто красива днес с перфектни пропорции не е достатъчно, защото красотата се намира в младостта и тя не може да продължи вечно. Защото след увяхването на красотата, нищо друго красиво не остава у човека.
За себе си аз смятам, че красотата е важна, но тя трябва да бъде умерена. Поддържането на душевен и интелектуален баланс в комплекс с хармония между вътрешен и външен свят завинаги ще бъдат най-привлекателните пропорции.
Та, на въпроса кое бих избрала между горните две, аз избирам да бъда щастлива!
