This post won’t be like most of the written sketches in the “Personal Stories in the Third Person” series. It won’t be a complaint, a whine, a mockery of situations, or a retelling of fictional stories. I want to ask you honestly a question that seems to have been nagging at me my whole life. Have you ever felt as if you were…

Когато чуят думата „графити“, повечето хора разбират това като акт на незаконна хулиганска проява, публичен вандализъм над обществено или лично имущество, и това са хората които обикновено считат, че това е причината големите градове да изглеждат отчайващо мръсни и неподдържани. Това са хората, които винаги имат критично мнение към другите,…

Ах, този ретрограден Меркурий. Виновен е за всички несполуки в света. За Емпайър Стейт билдинг, за Хирошима, за изригването на вукана Синабунг, за цунамито в Акапулко, за тъпия чорап, който не мога да го намеря вече половин час и обърнах цялата къща. Заклевам се, да не сме истински българи, ако…

Това не е пост, в който да ви разказвам за своите често срещани симптоми на откровеност или пък да търся някакво душевно изкупление за това. Диагнозата ми вече е поставена и за нея няма лек. Болезнена е откровеността ми днес, лишена от думи със спестовен характер, наситена с порязващи душевно…

В смутни времена като тези, човешките ми сетива спонтанно са тласкани към едно несъзнателно търсене на повече красота и смисъл, към един по-различен прочит на живота, жадуващ за повече страсти и приключения, бохемски живот, освободен от предразсъдъци, лишен от ненужни очаквания. И така с обърнат поглед към едва забележимото и…

Скролвайки великолепния си инстаграм фийд, изпълнен с божествени тела, ангелски очи, сочни устни, ми идва само едно на акъла: “Абе, да не би тук да е събран целия Холивуд?” Замислих се над това какво означава да бъдеш съвършено красива, но пък да си лишена от интелект или обратното на това,…

Това е от онези дълги постове, на които съм им вдигнала мерника отдавна и най-сетне дойде момента, в който успях да посветя време и част от жизнената си енергия – буквално, за да излея кофа с душевни прозрения за живота. И ако си на тази вълна и ти, можеш да…

“Реките на София – изолирани, бетонирани и пусти. Минаваме покрай тях и откровено ни става тъжно. И вероятно всеки втори, застанал над канала на булевардите “Евлоги и Христо Георгиеви” и “Сливница”, се е питал – защо София няма чисти, уредени и нормални централни реки. А може би на софийските “канали”…

София е любим град, но не защото съм израснала в нея, аз обичам всяко нейно уютно кътче. Вчера се замислих, минавайки по алеята с фонтаните на Народния театър над това как всичко се променя, но някои неща си остават същите, въпреки времето. Когато си малък усещаш нещата и местата, на…