София е любим град, но не защото съм израснала в нея, аз обичам всяко нейно уютно кътче.
Вчера се замислих, минавайки по алеята с фонтаните на Народния театър над това как всичко се променя, но някои неща си остават същите, въпреки времето. Когато си малък усещаш нещата и местата, на които се връщаме и днес по особен начин. Може би защото когато ти е за първи път изживяваш тръпката на всяко ново място много по наситено и концентрирано.
Обичам София и обожавам енергията, която носи всяка една централна улица, светлините, площадите, фонтаните, ако щеш и кучетата ги обичам.
С времето декорът обаче става един фон или една даденост, която спираш да забелязваш и да търсиш в нея красотата. Спираш да го цениш, докато си заспал дълбоко в рутината и спираш да се впечатляваш от заобикалящия свят, спираш да изпитваш очарование от малките неща.
Всичко се променя в този живот. И улиците, и министрите, и сградите. Не се променя историята, не се променя обожанието ни към нашия град.
Хората не оценяваме онова, което всъщност имаме. Имаме едно богатство. Много рядко успяваме да вземем онова, от което наистина имаме нужда от онова с което сме свикнали. Да го вземем пълноценно.
Защото на човек не му трябва толкова много.
Снимки: Sofia Monsters
Bored Panda
