Ах, този ретрограден Меркурий. Виновен е за всички несполуки в света. За Емпайър Стейт билдинг, за Хирошима, за изригването на вукана Синабунг, за цунамито в Акапулко, за тъпия чорап, който не мога да го намеря вече половин час и обърнах цялата къща. Заклевам се, да не сме истински българи, ако…

Това не е пост, в който да ви разказвам за своите често срещани симптоми на откровеност или пък да търся някакво душевно изкупление за това. Диагнозата ми вече е поставена и за нея няма лек. Болезнена е откровеността ми днес, лишена от думи със спестовен характер, наситена с порязващи душевно…

В смутни времена като тези, човешките ми сетива спонтанно са тласкани към едно несъзнателно търсене на повече красота и смисъл, към един по-различен прочит на живота, жадуващ за повече страсти и приключения, бохемски живот, освободен от предразсъдъци, лишен от ненужни очаквания. И така с обърнат поглед към едва забележимото и…

Скролвайки великолепния си инстаграм фийд, изпълнен с божествени тела, ангелски очи, сочни устни, ми идва само едно на акъла: “Абе, да не би тук да е събран целия Холивуд?” Замислих се над това какво означава да бъдеш съвършено красива, но пък да си лишена от интелект или обратното на това,…