Животът е едно пътешествие, наситено с множество завои и обрати, върхове и низини, планини, които трябва да изкачим и морета, които да преплуваме.
В живота настъпват добри и лоши времена, щастливи и тъжни моменти.
Но в живота винаги има една постоянна константа – движението напред.
Без значение къде точно се намираме на този път, ние винаги продължаваме напред – и това е нещото, което ни прави истински отличителни. Един ден, гледайки нагоре към звездите се питаш какъв е смисълът в живота, а друг ден ти препускаш върху гребена на вълната с изгаряща жар в очите.
Всъщност онова, което никой не ни научи докато бяхме деца е, че истински важните уроци в живота идват докато съзряваме.
Малцина са хората, които правят онова, което истински обичат.
Но не защото не могат наистина, а защото животът, който живеем до голяма степен не го позволява. Хората препускат през целия си живот като в един матричен модел, а обществото налага допълнително едни материални стандарти за това, какво е перспективно и какво не е. Малко хора притежават смелостта да го променят и да вземат личните си решения, базирани на вътрешните си нагласи, просто защото избират стабилността пред нещата, които ги карат да се чувстват истински щастливи.
Повечето хора се страхуват да се доверят на въображението си.
Възрастните хора са прекъснали отдавна връзката с вътрешното си дете, някак са примирени със съдбата си. В резултат на това, човек губи вдъхновението от живота и способността да вижда и оценява малките неща.
Единственият човек, пред когото трябва да се изправиш всяка сутрин си ти самият.
Когато сме по-млади имам чувството, че живеем сякаш трябва да угодим на целия свят.
Моля ви, ако още го правите, спрете веднага. Правете това, което ви прави истински щастливи и създайте живота, който искате да живеете единствено за себе си, а не за другите. Спрете да демонстрирате този изкуствен стандарт в социалните медии. Хората трябва да ви обичат и харесват заради това, което сте, а не представата, която създавате за себе си.
Приятелите са спътници до време.
Хората идват и си заминават, защото няма нищо вечно на този свят.
Повечете хора в живота ни имат някакъв срок на годност и те остават точно за определен период от време. Някои хора идват, за да запълват своята празнина и да преследват своя личен интерес, други идват в търсене на някакво душевно-интелектуално взаимодействие и понякога то се получава супер магическо, понякога мъчително за двамата, понякога е изпразнено от съдържание и това важи, както с приятелствата така и с романтичните връзки. Но най-вече хората идват, за да ни научат на нещо и за това трябва да сме им благодарни, че те са били някъде там.
Защото”Приятелството е пресечната точна на две необходимости”. (Гери, ако четеш това – Love for you).
Понякога мълчанието е достатъчен отговор.
Един от най – любимите ми цитати е на Моцарт и той гласи следното:
„Музиката не е в нотите, а в тишината между тях.“ Думите не винаги са нужни, когато искаме да изразим себе си или чувствата си и за мен лично те нямат абсолютно никаква стойност, когато те не са подкрепени с конкретни действия.
Мълчанието е най-добрият отговор, когато думите вече нямат реално значение.
Не можете да промените родителите си.
Трудната истина, пред която се изправяме, когато станем на 27 е, че не можем да променим родителите си. Защото те са това, което са и в техните очи винаги ще бъдем онова смахнато дете, което не може да си загащи блузата в панталоните.
Дали те одобряват това, което правим или не, в един момент вече няма никакво значение. Обичайте ги, защото те са ви дали възможността да бъдете на този свят.
“Успехът“ е относително понятие.
Още от ранна детска възраст ние сме научени да„преследваме успеха“, каквото и да значи това. Но успехът на един човек може да означава едно, а за друг да е загуба на време. Успехът за всички е различен. 🙂
Нищо не се чувства толкова прекрасно, както когато правиш нещо дълбоко от сърцето си.
Нито парите или кавито и да е било постижения или външно отвърждение, никога няма да имат реалната и еквивалентна стойност на онова, което правиш и създаваш от чиста любов.
Следвайте сърцето си, а останалото ще ви последва. 🙂
Ние сме отражение на 5-те души, с които прекарваме най-много време.
Дори и биологически, дори и интелектуално, никой не създава себе си сам.
Всички ние сме огледални образи, изваяни чрез отраженията, които виждаме в очите, енергията и гласа на другите хора. Животът не е самостоятелен спорт и в него всичко е свързано по някакъв божествен начин с друго нещо. За това внимателно подбирайте своето обкръжение.
Всичко е относително.
Както е казал Алберт Айнщайн – “Всичко е относително”, убежденията ни са свързани главно с това, което преследваме като цел.
Където и да се намираме в живота и въз основа на това кой е около нас и въз основа на нашите настоящи стремежи, това са нещата, които формират нашите убеждения.
Няма „правилно и грешно“. Всичко е относително.
Единственото ни най-важно задължение на този свят е да намерим “своето нещо”.
