Когато бях малка израстнах с представата, че най-красивите и силни връзки обикновено са най-трудните и онези с най-многото перипети.
В крайна сметка, конфликтът беше основният фокус на всяка една романтична комедия, която гледах. Всеки романтичен роман, който прочитах, всяко телевизионно предаване, всяка драматична история – всичко бе съсредоточено около драмата и борбата за любовта и връзката между двама души.
Борбата един за друг. Борбата помежду си. Борбата, за да останат един до друг, когато стане наистина напечено.
Сякаш сме възпитани да вярваме, че любовта, която си заслужава е трудна, разхвърляна, непоследователна, понякога дори и невъзможна.
Ние доброволно идеализираме представата, че е правилно да се борим за любовта или да се жертваме един за друг, да показваме на някого, че ще бъдем там, колкото и да е трудно това в действителност. Но истината е, че човекът, който е наистина подходящ за нас, не е трудно да се обича или обратното, че ако вярваме в това, че не е лесно да бъдем обичани, то това означава, че не ни обича правилния човек.
Защото правилният вид любов е онази, която се чувства лесно. Тя е сладка като лъжица затоплена захар, красива като ухание на утринни цветя.
Любов е, когато се вълнувате от бъдещето заедно, защото изграждате такова, което вие и двамата искрено желаете. Любов е, когато гледате в една посока без да се съмнявате в това.
Любовта е едно велико пътуване на двама души по пътеката на живота, по време на което разговорите се разпалват спонтанно и изчезват в комфорта на тишината, докато километрите се изнизват неусетно. Любовта връхлита на малки пристъпи – внезапно.
Тя е онова чувство на свобода, което изпълва дробовете ти всеки път, когато поемаш дълбоко дъх, наслаждавайки се на гледката разкриваща се пред очите ти. Тя е едно приключение в живота, което започва от едно място и никога не свършва там, където сме си представяли.
Правилният вид любов не е съсредоточена върху конфликта – тя е концентрирана около хармонията, лекотата, мира, баланса и съвършенството.
Тя е трамплин за духовния и емоционален растеж на едно партньорство. Тя се намира във взаимността, съдържанието на точното съотношение между най-добрите качества на двойката и едновременно на най-лошите, но сработващи като една добре смазана машина.
Старите хора казват, че в една връзка трябва да се правят компромиси, за да бъде тя успешна. В една връзка трябва да има компромиси, но не и да се правят постоянно такива, защото прекалените компромиси в действителност не са никак здравословни за нея и убиват любовта. Защото времето, в което живеем се е променило и изборът е независим от това дали да предпочетем личното си щастие или да останем в името на зависимите потребности.
Във всяка една от връзките непременно ще възникнат конфликти, но не компромисите
са толкова важни елементи, колкото влагането на интелект и емоционална интелигентност в отношенията между хората. Дали има смисъл да продължава и дали трябва да прекрати това страдание.
Човек трябва да може да разбира, този който провокира конфликта в една връзка защо го прави – дали това е необходимо зло или е продължаващо, дали ще има някаквъв градивен резултат след него или ще продължи до безкрай. Ще съхрани ли любовта наличието на конфликт/и? Ще има ли щастие след това?
В реалния живот няма нищо красиво в това постоянно една двойка да се разделя и събира, да се преструва, че всичко е наред за пред общността. Компромисите в този случай са никому ненужни, а оправданията не пораждат разкаяние.
В реалния живот това е просто една трагична загуба на време и енергия.
Защото любовта никога не трябва да е свързана с конфликти. Не трябва да става дума за агония. Любовта не трябва да бъде драматична, разхвърляна и болезнена.
Обичането на човека, с когото сте трябва да бъде толкова естествено, колкото е дишането.
Трябва да бъде просто и без усилие. По-често трябва да е лесно, отколкото трудно. По-често трябва да е директно, отколкото сложно.
Защото правилният вид любов се чувства лесно, дори в най-трудния час, дори и в най-мрачното време.
И за такъв вид любов си струва абсолютно всичко.
