В тази година белязана от световна пандемия, икономическа криза и най-вече демократични права захвърлени в кофата за боклук, ние простосмъртните изгаряме все повече като личности с вкоренени нравствени заблуди, но не от високата температура причинена от опасния вирус, а прегаряме от нашата собствена заблуда.
Но проблемът не е в достъпът до самата информация, а проблемът е в нейното свръх предлагане и потребление от “замърсени” източници. Теорията за информацията като средство за прогрес, но и посредственост доказва своето теза във времена като тези, в които се намираме в момента и доказва как достъпът до електронна медия промени обществената идеология, поведение и мислене в отрицателни нива. Информацията едновременно е средство за прогрес, но и форма на умствена деградация в съвременното общество.
Намирането на достоверна информация и откриването на истината в нечистата дигитална среда, истина издържана от гледна точка на морални и етични ценности, се превърнало в огромно предизвикателство за нас младите.
Мъдреците биха казали “Не търси отговора с ума, а го почувствай”.
Фридрих Ницше е посветил дълги години в търсенето на отговора на този толкова прост въпрос и е достигнал до мнението, че факти няма, а съществуват само интерпретации.
Тоест ограничаването на живота до една господстваща интерпретация според Ницше е слабост, а осъзнаването на възможността за множество заместващи се и разширяващи
своя обхват тълкувания е знак за жизнеспособност и сила.
На практика обаче се получава друго – колкото повече факти ние знаем, толкова повече сякаш се изгубваме в техните интерпретации. Друга крилата фраза гласи”Истината е някъде по средата” и това е най-универсалния модел за проверка на истината, но истината най-вече е дума изречена от честни хора, които интерпретации се припокриват.
Заблудата е едновременно и слабост и порок, но не по-голям от безразличието. В последните години ние се проваляхме като общество и дълго страдахме от патологична емпатия към случващото се с нашата страна.
Всяко едно общество се проваля като такова под ударите на едно некомпетентно правителство упражняващо своята власт и контрол замаскирана с привкуса на розовата западна демокрация. И това е един порок, който сякаш се задълбочава във времето, защото в последните месеци се наблюдава едно демонизиране на хората от различните социални прослойки и като че ли се заглушава тяхното мнение и свобода на словото, а това от своя страна предизвиква много нежелани викове и излишен шум.
От друга страна отслабването на обществата се поддържа чрез делене на социални касти, чернокожи, гейове, лесбийки, неграмотни, бедни, богати, слаби.
Истината е, че това е единствено акт на подчинение и е основен инструмент за контрол, защото когато ние хората сме слаби служим по-добре на правителството и поддържаме тяхната безапелационна власт и могъщество жадно за контрол и пари.
Но, за да опознаеш истината се изисква здрав разум, защото в плътта на всички хора и в техните вени тече един и същ цвят червена кръв и всички ние имаме еднакво нужда от чист въздух и слънце, за да живеем добре. Всички ние изпитваме някакви страхове, чувства и емоции, които много си приличат.
Медиите се превърнаха в оръжие срещу хората и действат на психологическо ниво – какво да ядем, какви лекарства да купуваме, в кои заведения да ходим, в какво и на кого да вярваме? Медиите откраднаха добродетелите на хората и техните ценности за ПАРИ!
Защо вече все по-рядко чуваме за дейци служещи на обществено полезни каузи, освен ако ние самите не ги потърсим? Замислете се. Защо медията и журналистиката се превърнаха в средство за некачествена политика и платформа за унищожение на мечти?
За съжаление виждам все повече уморени хора, пасивни, млади хора без желание да видят промяната или да бъдат нея, без желание за работа, останали в затвора на собствените си убеждения и заблуда и очакващи нещо да им падне от небето. Но това е социален феномен у т.нар младите-прегорели. На практика това са хора, които не умеят да практикуват социален минимализъм, защото хората които имат желание, намират и начин да гледат в конкретната посока и да търсят истината сред тоновете информация, създават своето социално ноу-хоу да изхвърлят всички непотребни гадости, които ги изморяват в онлайн и офлайн микрообществото си, без това да ги прави интроверти.
Непосредствено станахме случайни свидетели на една нечиста сцена от спалнята на известен наш държавен глава, която обикаля света и осрамва тази хилядолетната българска история символ на нашата народна гордост, на която се крепим като нация толкова години и това е достатъчно доказателство за дълбокия сън, в който е изпаднало нашето общество. Най-големия вирус в едно социално общество е глупостта да бъдеш заблуден и още по-дълбокото и същевременно по-трудно и изискващо събуждане, обаче е в реалността – лишаването ни от свобода, качествени медии, поддържането на постоянен контрол и икономическа експолатация е ясна и сигурна предоставка за модерно робовладелчество.
Но как да се събуди един толкова заспал народ?
Умри или бъди по-добре! Това е простата сентенция мотивираща всяко позитивно действие.
Крайност, чийто край е близо.
