Признавам си, че аз съм от онези хора, които често се оправдават с липсата на време, за да направят нещо или отменят нещата за някога в бъдещето просто, защото нямат точно сега време. Имам проблем – никога не мога да отида на време за среща, за работа и никога не мога да бъда точна. Използвам всякакви календари, списъци, to-do листове, тефтери, лепящи листчета, аларми и тн. Дали наистина времето ми е толкова виновно за липсата на елементарна биологична организация? Някои хора биха казали, че времето е проста математика, но това са хората, които обикновено нямат такива проблеми.
Тези дни, когато всички ние имаме повече от най-ценното – времето, се замислих над това какъв ли би бил света без наличие на време.
Защо някои казваме, че нямаме време, когато то тече еднакво за всички и къде започва и къде свършва времето? Дали идва момент, в който времето ще свърши?
Защо хората си мислят, че времето е нещо по подразбиране или пък смятат, че то е материя, която задължително им принадлежи?
Концепцията за времето би трябвало да е ясна и проста за всички, тъй като неговия механизъм съпътства човека от момента на неговото адаптиране към съзнателния живот на Земята и настъпва в хода на неговото съзряване. Времето е нещо, с което се сблъскваме всеки ден и нещо, което всеки смята, че разбира добре. А дали е така наистина?
В класическата философия времето е разделено на три отделни понятия: “минало”, “настояще” и “бъдеще”. Използвайки този универсален модел, миналото се разглежда като фиксирано, а бъдещето като неопределено, защото настоящето не се се връща назад към реална точка в миналото, нито пък се движи напред към неясното бъдеще.
В рамките на това интуитивно разбиране на времето се оказва обаче, че единствено настоящето съществува като понятие на реалността, а миналото и бъдещето са само една илюзия от човешката представа за времето. Ако е просто една измислена перспектива, която ние сами сме убедени, че сме преживели или каква е гаранцията, че бъдещето ще ни донесе онова, което сме очаквали?
Страховито е обаче, когато се замислиш и над самото настояще и неговия субективен характер, защото ако философията казва, че единствено настоящето е времето, което съществува в тази материална реалност и ако настоящия момент се измерва в конкретния миг, то само с едно мигване на окото цялата тази концепция губи своя смисъл и характер.
С изтичането на момента изтича и времето, защото то някога е било настояще, а за секунди то става част от миналото. Гадно, нали?
По тази логика нито миналото, нито бъдещето, нито настоящето съществуват във Вселената като паралелни понятия.
Обаче часовниците са навсякъде около нас и тиктакат за всички нас по еднакъв начин, отброяват минутите, секундите и края на деня, нощта, месеца, годината. Един час е равен на определен брой минути, дните се състоят от часове, а седмиците и годините от множество дни, но обяснение за хода на самото време и защо понякога то ускорява своя ход и минава прекалено бързо за някои хора, кога ще свърши времето – сякаш никога не откриваме.
Сякаш времето може да свърши някога? Това е божествена математика, в която нито религията, нито науката могат да обяснят този мним алгоритъм.
Всички животни, с изключение на хората, живеят в непрекъснатото настояще, без да усещат временните разграничения на “минало”, “настояще” или “бъдеще”, тоест те живеят в абсолютната реалност и усещат единството между връзката с природата и любовта. Колко благословени са те, след като те откриват смисъл единствено в пространството на”тук и сега”.
Съзнаването на хората за относителността на времето е една от най-значимите отличителни черти на човечеството, но и спорен въпрос за съществуването ни като нещо реално в това време и пространство, което всеки вярва, че е неизменна част. Поражада въпроси относно относителността на събитята и каква е гаранцията, че те наистина се случват или че са се случили. Времето е едно от нещата, които винаги са пораждали множество въпроси, на които и до днес няма отговори.
Как да разберем, че времето наистина съществува, след като всички са убедени че то наистина съществува? Времето има ли начало и край? Защо казваме, че нямаме време?
Дали времето е реално или то е просто една абстрактна интелектуална концепция, която хората използват за последователността в линията на живота и сравнение на събитията?
Според общата теория на относителността на Айнщайн, Вселената се е появила в следствие на Големия взрив преди около 13,7 милиарда години. Преди това цялата материя е била натикана в супер мъничката дупка, която е съдържала цялата материя, която по-късно е сътворила Слънцето, Земята и Луната, небесните тела и от които произлизат теориите за времето и пространството и вече повече от сто години учените търсят отговорите за Сътворението.
Времето за мен е една нематериална константа с неясен произход и материя, то съдържа в себе си скритите отговори на науката и религията и тайната на времето знае единствено бъдещето.
Времето минава и това е без значение.
Но времето напомня, че човекът е една тленна прашинка част от необятния околопланетен етер. Човекът е една мъничка частица, която лети през океаните на времето и която носи в себе си позитивния заряд и енергията на любовта пръсната във вечността.
Истината е, че единствено времето е неизвестната константа, която истински ни принадлежи на човечеството в едно блажено настояще.
Защото времето свършва там, където няма пространство и материя, защото когато времето свършва, започва безвремието.
И какво от това, че не си дошъл на време на работа ?
