Иска ми се да имам една малка вълшебна пръчица, с която да превръщам лошата енергия в добра, за да мога да се противопоставям на всички негативни влияния, на които нашето “днес” е изложено и да помогна на хората в нужда. Но уви, аз не съм вълшебница и на никой не му пука какво мисля, защото всички споделят категорично, че се противопоставят на омразата днес, но дали това е така всъщност? Ако това беше така, сигурно вече щяхме да бъдем колективно и съзнателно в Рая. Но не за това в тази наша реалност говоря аз, в която не липсва нито любов, нито омраза, Ин и Ян, тъмнина и светлина, добро и зло и тнт. Противоположности, които присъстват във всеки един момент с всяка една мисъл, казана дума и действие. Неща, които казваме, но мислим всъщност по друг начин, поведение, което следваме, но искаме за себе си нещо друго, една всеобща обърканост, която най-общо се изразява в омраза към онова, което не разбираме и отричаме, че съществува. В природата ни има една вродена двойнственост, която малко хора могат да разберат все още. Всички обичат да мразят различно и в различни мащаби, както и по същата причина да обичат. И това е една везна, която сякаш измерва човешкия път тук на земята в една цялост, отговорна за това кои сили надделяват в конкретната посока.
Докато си седя и наблюдавам случващото се по света и у нас ми се иска да кажа някои неща. По света има много страдание и непрекъснати войни от последните 100, 10, 5 години, за които няма подобно медиино отразяване, няма такава загриженост и хуманитарна помощ, няма толкова шум. Докато вярваме сляпо на непроверени източници и по-малко на самите себе си, дали чрез загрижеността си към чуждата болка не пренебрегваме нечия чужда такава? Дали не пропускаме отново нещо наистина важно, което е пред очите ни точно в този момент? Нима стойността на човешките животи е различна и се определя по раса, пол или територия на обхват? Това не мога да отговоря наистина, но от скромния си опит особено през изминалите две години на “световна пандемия” нещо в мен се промени драстично. Според съдържанието и начина на комуникация между хората по между си в реалния живот, из коментарите в социалните мрежи, из комуникацията на журналистите и медииното отразяване на новини, всъщност нещата днес ми пораждат все повече една особена форма на недоверие към подобна засилена и масивна комуникация на едно единствено съдържание – войната в Украйна, на която трябва да се противодейства освен със санкции към виновника за избухването и с не дотолкова медиино отразено послание, познайте с какво – още оръжия. И най-тъжното е, че начинът, по който мисля аз и хората като мен днес е модерно да се слагат в графа “конспиративно мислене”. Не случайно, разбира се.
И не ме разбирайте погрешно. Ясно си давам сметка какво се случва и дълбоко скърбя за хората там, не защото аз самата имам брадовчеди и племеници от линията на баба ми, която е украинка, в близост до Донецк, не само защото ние сме славянски народи и имаме сходен геном, заради който можем да се наречем “братски народи”, ами защото това са живи човешки същества, които изпитват незаслужено страдание, страх и безсилие.
Ние хората, често трудно вярваме в неща, които не може да видим с очите си. Но лично според мен това е една схема, в която всички ние сме използвани в опит на това да бъдем манипулирани чрез тази наша човешка слабост. Хората, които ни обещават безоблачно щастие, демокрация и вечен мир, всъщност обикновено са хората, които допускат да се случват войните в името на това да “пазят” своя народ. Не е ли парадоксално всичко това?
Казват, че алкохола и цигарите убиват, но някой спира ли да ги произвежда след като са доказано вредни за човека? Същото казват и за бялата захар, палмовото масло, антибиотиците и много други неща, но спират ли ги от производство наистина? Не, правят ги още по-скъпи уж, за да бъдат ограничени и правят двойно повече пари от това. Ами защо се произвеждат изобщо оръжия, ако всички искат мир? Нима няма гладуващи хора по света и безмерно богати такива, които няма в какво да вложат парите си? Упс, всъщност има и това е войната. Войната в социалните мрежи, в икономиката и в нейното истинско неподправено лице. Нещо като играта на монополи, в която ние всичките сме субективни играчи.
Всъщност това, което мисля е, че незаслуженото страдание и чуждата болка може да направи много за човечеството и в частност човещината. В Библията много се говори за страданието и за болката и че те са инструмент на Бог и служат, за да научи нещо човешката душа, ако тя не е на правилния път. Чуждата болка може да направи човек съпричастен и да пробуди светлината в себе си и това може би е достатъчно и най-доброто, което може да направим в конкретния момент.
И така докато света си поставя знамена на Украйна на профилните снимки и остро осъжда проявата на агресия и войната, която отдавна съществува по между ни, някои избиват “националните” си комплекси в интернет пространството, други преживяват неща, които едва ли някога биха забравили и трудно биха разказали на внуците си. През това време големите корпорации хвърлят вина върху човечеството за техния негативен отпечатък върху природата, а не върху собветните си индустриални интереси, което сякаш остава в сянка, учени пък предупреждават за промените в климата, които са вече неизбежни и необратими и предупреждават за сериозни каталклизми, в света се говори открито за заплаха от ядрена война, а ние представяте ли си сякаш сме странични наблюдатели в очакване на това да видим кога ще настъпи краят на света.
Нима наистина е дошло време за края на света? Ако разглеждаме философски въпроса – да това е краят на света, който познавахме до преди и сме в период на някаква голяма промяна. Наскоро четох доста теории и предсказания на някои известни екстрасенси, тези на Нострадамус, на баба Ванга и тнт., някои от които видения описани доста страховито: “Ще падне огнен дъжд. Дракон ще бълва пламъци и ще потекат огнени сълзи” от Ванга за “огледалната дата” през 2022. Единствената такава е 22.2.2022. Не казвам, че се доверявам на прочетеното, но датата 22.2.22 сама по себе си донесе нов период за човечеството, който постави началото си с война и показа истинската същност на управлението на света, което означава само едно – преразпределянето на големите карти, от които зависи животът на Земята и щастието, мира и покоя на всеки един от нас обикновените хора в следващите години. Някои хора считат, че периодът Инферно започва именно на тази дата. Инферно в превод “Ад” е първата част от “Божествената комедия” на Данте Алигиери, която учихме в 8-ми клас и за съжаление продължението на поемата не е много оптимистично, то е едно тежко пътуване в различните му измерения и кръгове на Ада, всеки следващ по-труден и по-неприятен.
Тоест ако съдим по тази логика ние се намираме вече в Ада и това означава, че страданието ни е неизбежно.
Страданието ще дойде за всеки един човек на Земята, който трябва да научи нещо. Защото, човешкото страдание е метод на изпитание на неговата воля и мисъл и всяко едно такова води до някаква еволюция, промяна към нещо по-лошо или по-добро. Не казвам, че то е заслужено, но логически е неизбежно.
Пиша всичко това тук, защото искам да ви кажа някои неща, които може би ще отворят съзнанието на някои, на други не, за друга гледна точка. Не казвам, че тя е правилна, но вярвам, че е различна. Всеки има право на своя избор в какво да вярва, какво да мисли, но истината е там, че времената са такива, разделни, объркани, манипулативни и се надявам само на едно – всеки ще потърси иатинта светлината трябва да просъществува и ако не направим своя избор сега, някой друг ще го направи за нас вместо нас самите.
А изборът може да бъде само един.
Ще издържиш ли изпита?
Страданието се появява като изпитание за човека и ако душите ни са избрали да бъдат тук в това време, то това не е случайно. И как ще издържим този изпит зависи от нас и нашия избор– тук и сега.
Война или мир? Любов или омраза? Лъжи или истина? Страхливост или смелост?
Казват, че нашият свят е отражение на нашите собствени избори. Това, което се случва вътре в нас, се случва и навън. Душата ни е нещо като вътрешно огледало.
Ако има омраза в сърцето ни и тревога в душата, според вас ще има ли мир и хармония наоколо? Ако в ума има единствено желание да забогатееш и то на всяка цена, тогава защо ни е нужно да критикуваме психопатите, които управляват задкулисно според същите тези материални принципи и създават войната?
Не можем да променим света, ако не променим самите себе си. И искам да напомня за това, защото това е нашият изпит тук на земята в това време и най-ценното, което можем да научим е да бъдем светлина, любов и съзнание. Момент, в който човечеството трябва да разбере разликата между обективното и субективното и да намери истината. Да се опита да открие своята връзка с Вселената и да разбере божествения парадокс – любовта и вярата като форма на истинско човешко изпитание.
Любов в сърцето или подчинение на илюзията на ума?
Този изпит е за всеки. Но не всеки ще го премине успешно.
