Споделям това любимо стихотворение на Блага Димитрова с надежда да се връщам към него винаги, когато забравям какво е да си обичал. Истинската любов се случва рядко, а може и никога. Казват, че две неща се случват в живота, когато им дойде времето, а това са да се влюбиш или когато ти дойде времето да умреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове – заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си – едвам.
Бях от мъките така прозрачна –
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех… Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
1961
Блага Димитрова
