Често животът обича да ни среща с неподходящите хора в подходящо време или с правилните хора, но в неправилното време и към които често да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли, когато някой напусне живота ни.
Да се разделиш с любим човек никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по-силен. В тази максима никой не казва, че тази сила си има цена, а цената е свръх голяма – безчувственост.
Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастна участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш моментите.
И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има е да бъде такъв какъвто е в настоящия момент. Без значение дали това състояние се харесва на околните или не.
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава на практика любов, че целувките не са договори, а подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. Научава се да гради всички свои пътища отново, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат някъде по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина, да я нарече собствена душа, вместо да чака някой друг да му донесе цветя.
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.
С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш сам е сигурен признак, че ти ще останеш самотен. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще се случат не както си очаквал.
С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, не миналото, а моментът, в който си бил!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че няма значение колко планове имаш, защото не съществува нито утре, нито вчера.
Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка животът не се ръководи от волята или намеренията ни.
Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куража да ги преследваме. Именно това е, онова, което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.
Човек остарява твърде бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…
Хорхе Луис Борхес
