В смутни времена като тези, човешките ми сетива спонтанно са тласкани към едно несъзнателно търсене на повече красота и смисъл, към един по-различен прочит на живота, жадуващ за повече страсти и приключения, бохемски живот, освободен от предразсъдъци, лишен от ненужни очаквания.
И така с обърнат поглед към едва забележимото и онези малките удоволствия на живота се натъкнах на един интересен фотограф, който разказва за малките моменти от живота, които трудно могат да бъдат описани с думи.
Емануел Росарио е странстващ фотограф, син на доминикански емигранти, базиран в Остин, Тексас. Роден през 1989 в Харлем, квартал на Манхатън, известен още като най-голямото гето на чернокожи през 20 век, Емануел взима своят апарат през далечната 2006 за първи път. Той се превръща в неговото своебразно бягство от трудното му детство в Харлем и извор на безкрайна свобода.
Вкоренени в класическия стил на „on the road photography“, снимките му са широки прозорци към живота му, транзитиращи между Амиен (Франция), Остин, Детройт и Ню Йорк.
Неговите снимки изобразяват откровените моменти с хора, които избират да живеят живот извън рамките на съвременното ни общество. Те са трибют на свободата и бягство от общоприетите рамки, бунт към посредствеността.
