Една от най-известните поговорки в света от 19 век до днес, звучи на езика на дипломацията: „Cherchez la femme“ – от френски „Търсете жената“.
Историческите събития през последните векове доказват, че тази крилата фраза, основателно държи едно от първите места по популярност сред поговорките, използвани дори сред най-високопоставените среди, включително и дипломатите.
Жената днес е олицетворение на много взаимно отричащи се категории – домакиня, майка, бизнес дама, съчетанието между нежност и сила, качества и умения, които допринасят за развитието на всички социални и икономически сфери, извън представите и рамките за нейната същност.
Ролята на жената в съвременното общество бива дълго подценявана в борбата за равноправие между половете, както това е политически валидно и до днес в някои държави, въпреки че в годините е доказала своята ценност и тежест във контекста на възприемането и като нужна и значима единица при функционирането не само на биологичния свят, а и ролята и като пазителка на дома.
В традиционното българско семейство, колкото повече се увеличава заетостта на жените в икономически аспект, това обаче не съпътства на практика и намаляването на обема на труда им в домакинството, а напротив. Обществото продължава да очаква от жените да изпълнява отредените им по традиция функции, свързани с домашната работа и отглеждането и възпитанието на децата. А модерното възприятие за нея, наложено от бюти индустрията и консюмеризма е още по-взискателно и прекалено агресивно спрямо крехката им емоционална природа. Това придава максимализъм на очакванията, на който ако сменим субекта на маркетинг кампаниите с тези от отсрещния пол, то това би причинило сериозни повреди в социокултурен план.
Като цяло женските роли са значително по-ясни и дефинирани, отколкото мъжките. Мъжете все повече формално, отколкото на практика са глави на семейства, а и самото понятие вече се изпразва от гледна точка на съдържание.
От друга страна времето за труд на жените в домакинството по традиция е значителено, но през трудните години на прехода то се е увеличило и е заело огромни мащаби.
И до днес жените продължават да поемат почти цялата тежест на домакинския и възпитателния труд, а масовото мнение на мъжете все още е че и двамата партньори трябва да допринасят за семейния бюджет. Като преобладаващата част от тях приемат равнопоставеност по отношение на формирането на семейния бюджет, но не разчитат на равноправност при разпределението на останалите отговорности, които са есенциални за съвременния живот.
А пък да не говорим за неравенството при заплащането между половете за един и същи извършен труд в съвременната икономика, което е ясна индикация за несправедливостта на бизнеса и ниската оценка на работодателите.
“Всяко нещо, което не те убива те прави по-силен” е казал философът Ницше и за това на този ден искам да напомня какво означава да бъдеш достойна жена на всички, които умаловажават и не приемат нейната роля, подценяват нейната значимост в обществен план и нарочват успелите и независими жени за “феминистки”, като придават на думата негативна тежест. А това е едно погрешно схващане на основите на феминизма като социален феномен. Защото социалната равнопоставеност между половете означава най-чисто обществото да цени мъжете и жените по еднакъв начин и нищо повече…
“Жената на нашето време може всичко, издържа на всичко и огрява навсякъде. Тя отдавна не е само домакиня, а върши паралелно много неща… Нека мъжете да бъдат благодарни на жените не само в деня на жената и да я уважават, защото тя не е статична.
8-ми март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни.
Празникът тръгва от Америка, противно на разпространеното у нас през годините на тоталитарния режим схващане, че негови основоположнички са германската социалистка Клара Цеткин е и теоретичката на марксизма Роза Люксембург.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация в началото на 20 век и исканията за подобряване на условията за труд. Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
През следващите години се организират нови протести, най-известният от които е през 1908 г., когато през Ню Йорк преминава женско шествие с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
В България денят започва да се отбелязва като Ден на майката след 1944 г. Атеистичният по характер тоталитарен режим го налага, за да измести от календара на българите Благовещение (25 март) – християнския празник на майката и жената. Тенденцията идва от бившия Съветски съюз, който я налага в целия Източен блок.
По повод празника на нежния пол приветствам да посетите в най-женския месец изложбата “Всичко (ни) е наред”, която ще се проведе в три галерии в София от 11 март до 3 април 2020 г. Проектът е в подкрепа на жените артисти и е реализиран от Българския фонд на жените в партньорство с Институт за съвременно изкуство – София, галерия и фондация Credo Bonum, галерия Doza, Национална галерия.
Линк към събитието във фейсбук : ТУК.
И като за заключение искам да пожелая на всички смели дами – бъдете себе си, отстоявайте своите права, защото това което науката не може да докаже днес, го доказва еволюцията. Бъдете свободни и не забравяйте да се чувствате жени.
Честит световен ден на жената!
