Това е за хората, които не могат просто да седят на едно място, но не в буквален или физически смисъл на нещата, а в духовна и емоционална перспектива.
Това е словесен трибют към вечно търсещите смисъл и отговори, към хората фокусирани към следващото място, към следващия ход, следващата дестинация, която ще ги принуди, да си тръгнат отново, веднъж почувствали се уморени.
Това е за хората, които рядко се борят и дават шанс на настоящето, защото бъдещето е много по-примамливо, а неизвестното е още по-предизвикателно. Това е за хората, които имат безкрайно привличане към това, което все още не са открили.
Това е за любопитните хора, за тези, които никога не са спирали да се питат на къде и как да стигнат до там. Това е за хората, които се чувстват задушени от предсказуемото, от рутината. Това е за хората, които живеят с вечно протегнати ръце към живота, жадни за повече възможности, повече предизвикателства и повече промяна. Тези, които жадуват за непознатото и се чувстват като затворниници в кутията на рутината.
За хората, които винаги са искали да бъдат някъде другаде – аз ви познавам, защото аз съм също като вас.
От началото на моя съзнателен живот, сърцето ми сякаш винаги лети някъде из облаците и единия ми крак е стъпил извън прага на входната врата, мечтите ми се пръскат по непознати гари и се простират като замечтан поглед по далечния хоризонт. Мислите ми препускат бясно като парен локомотив, летящ по релсите на живота.
Животът е движение, защото животът има начална точка и своята крайна дестинация. Въпросът е как гледаш на това пътуване и какво остава между гарите на живота, като идея за вечността или продължение на това, което си започнал.
Аз познавам болката от постоянното движение – от идването, заминаването и пристигането. Знам за болката, която живее вътре в нас, за местата, които са ни умолявали да останем, както и упоритият и непоколебим ум, който винаги иска да продължи напред и просто да си тръгне. Винаги съм харесвала да се вглеждам в хората чакащи на гарата, защото очите им винаги говорят и могат да разкажат толкова много за познатата и непознатата болка, за спасението, за раздялата, за прошката, за неизказаните думи.
Защото освен, че животът е движение, животът е бягство, а бягството е страх от нещо скрито дълбоко.
Искам да апелирам към хората, които винаги са искали да бъдат някъде другаде, предизвиквам ви да останете поне веднъж, поне на едно място, само с един човек.
Защото тези, които преследват винаги повече, които търсят постоянно нови хора, нови места, нови хоризонти и предизвикателства, те остават често самотни и неразбрани.
Всяка нова дестинация изглежда вечно по-обещаваща от тази, от която току-що сме се завърнали и въпреки това никога не остава достатъчна. Ние преследваме една далечна идея за пълнота, която си мислим, че е някъде другаде.
Безкрайните възможности означават безкрайни шансове, а това означава безкрайна промяна. Безкрайната промяна започва да се усеща с времето като празнота.
Защото преследването без крайна цел е просто изгубване в пространството, пустош, защото търсенето понякога е лутане и преследване на някаква несъществуваща утопия или запълване на собствената празнота.
В края всяко ново място ще остане в миналото, всеки нов човек ще избледнее с раздяла или безразличие.
Но принципа на пълнотата е че, тя никога не идва от вън, тя е перманентна част от нашата вътрешност. Част, която може да крещи, но също да шепне, част която има смелостта и куража да преследва непознатото и да открива нови хоризонти, но също да има и търпението просто кротко да почака.
За хората, които винаги са искали да бъдат някъде другаде, предизвиквам ви да останете поне веднъж, поне с един човек, поне за малко.
