Мислех си, че ще ми е изключително трудно да се разделя с един деструктивен свой навик, който така прилежно отглеждах цели 10 години.
Създадох своя акаунт в социалната мрежа от чисто любопитство, за да бъда в крак с технологиите или може би да бъда по-близо до моите приятели и първоначално беше забавно, признавам си. Когато можеше да получаваш информация за събития, да следиш кой ще ходи на тях, да общуваш неограничено, да споделяш мемета, музика, да се отбелязваш с приятели по снимки и места, да видиш кой те харесва. Но не знам как всичко това се превърна в една отровна система за избиване на обществените психически заболявания, хейт, агресия, раделение, което е една своебразна кална яма за емоционални отпадъци. Като човек силно чувствителен, това започна да ми тежи адски много. Започнах да чувствам константно безпокойство, тревожност, умора, прегаряне и не знаех на какво се дължи, докато просто не излезнах в дълга почивка от социалните медии, откривайки отговорите за себе си и търсейки по-смислени форми на комуникация.
Временното бягство и почивка от онлайн присъствието всъщност ми показа къде греша и колко се е променил света, но не ми донесе никакво решение, защото това е съвременното средството за комуникация с определен кръг от хора, които харесвам, студенстки групи и теми, които все пак са ми интересни и полезни. И това ми показа колко всъщност нашето общесвто е зависимо от това.
Предвид всеобщата медиина пропаганда, през годините, в които се отказах от телевизия, новини и кафяви източници, фейсбук беше ми останал като единственото място, където си сверявам часовника и място което ми помага да формирам някакво критично мнение, но последните събития в страната (онлайн протести, коронавирус, разделение на лагери), а и в света като цяло поставиха под съмнение основните човешки ценности, вярата ми в светло бъдеще, хвърляйки хората в масова дезинформация. Всъщност функцията на социалните медии не е ли да информиира хората и не служеше ли като естествено средство за приближаване към хората, свобода на общуването? За съжаление то направи точно обратното – да разпространява конфликт и омраза, както и да поставя под въпрос фундаменталните демократични ценности чрез заглушаване на конкретна информция. Наскоро изгледах един документален филм за влиянието на социалните медии в днешно време и от документите става ясно, че компанията преследва печалби – често за сметка на сигурността на потребителите. В тях става ясно, че 90% от потребителите на фейсбук са извън Америка, а 85% от бюджета на компанията на Марк Зукърбърк е съсредоточен в тяхната безопасност, което само по себе си говори.
Фейсбук е осъден в края на минлата година за ролята си в улесняването на геноцида на мюсюлманите в Мианмар. За заглушаването на бившия президент на САЩ – Доналд Тръмп и заглушаването на политическите му избиратели. Скандалите с подслушването и данните на потребителите и още много сигнали свързани със сигурността и безопасността на най-уявимите, а именно децата. Така това се превръща в един инструмент, в който да се прокарват различни убеждения в обществените маси, манипулация и ползите от наличието на подобни средства за комуникация в действотелност остават под съмнение.
Според мен тези социални медии всъщност ни накараха много да се отдалечим един от друг, да се намразим, да се разделим като хора, свободните ни демократични права са поставени под въпрос от масовото цензуриране.
Истината е, че аз не се харесвам такава, не искам да убеждавам някого в това дали съм права или не, дали изглеждам по-щастлива на снимките или не. Тихо и кротко да празнувам личните си успехи, извън колективното социалното одумване, остроумно обиждащите коментари, лоша политика и евтин стандарт за естетика. Понякога се замислям кога ли на хората ще им омръне да се показват ? Кога ще разберат, че това не е нужно, за да бъдеш щастлив и да общуваш с някой истински?
По време на моето странстване извън социалните медии аз започнах да присъствам истински в този живот, не само тялом, но и духом, да виждам много дребни детайли по местата, на които пия например кафето си и това ме прави щастлива. 🙂
Прекрасно чувство, но и странно за усещане, защото където и да отида, с приятели, в метрото, в един определен момент всеки си гледа в телефона и престава да те слуша. Сякаш отива в друго измерение.
Новата Метавселена, която е обещаваща за технологичния свят, Марк Зукърбърк показва, че всъщност не се влияе от реалното състяние на човека и преследва метафизичното, което само по себе си доказва своя изкуствен характер и символизира желание за власт, а не като цяло стремеж към общото благосъстояние на човечеството и подобряване на неговия живот. Можем ли да се доверим на Метавселената? Вие си отговорете.
И моят експеримент с излизане от това матрично пространство ми доказа, че тази система е осакатяваща менталното здраве на човек, истинските му мечти са откраднати от някой друг, който печели милиони от това. Така че, каквото и да се каже за Метавселената, никога, ама НИКОГА човек в нея няма да изпита същото чувство като да изкачва планина в реалния живот например или да се среща с приятели в ресторант. Някои неща, които технологията не може да възпроизведе, са истинските чувства, които ни правят щастливи.
В този живот има толкова много неща, които да се видят, опитат и изживеят, затова е безсмислено да продължаваме да си губим времето в тъпи коментари и безмислено скролване. Пропиляното време разваля живота.
Затова приятели, не ме търсете във фейсбук, обадете ми се по телефона, не ми пишете, обадете ми се и ме поканете на театър, на изложба, на фестивал, на чай, все тая.
