Природата за мен винаги е бил мой учител и моята арена на вдъхновението, място където се чувствам най-себе си с мислите си и място, в което душата ми е в хармония с тялото. Синьото небе, простора, вдишването на чистия въздух, песента на пролетните птици, лекият подухващ вятър и още много, много детайли, които се съдържат в перфектния пейзаж, който природата обича да обрисува за нас хората в различните от годинта дни, а ние само трябва обърнем внимание и да усетим с нашите собствени възприятия това, което е красиво и ни заобикаля.
Не обичам вече шумните заведения, нито цигарения дим, защото някак отворих нова страница в живота и тя е да порасна, да пусна старото, да помъдрея, да стана по-красив и по-добър човек отвътре и отвън. Да търся повече стойност, обърнала поглед в по-необикновените неща в живота. Бягството ми от старото и непригодното ме отведе до нов по-необикновен път, потънал в тишина и състояние на константен покой, в който усещането за истиниския -Аз да изплува на повърхността и тревожността от нещата, които не са в нашия контрол да изчезне.
Природата е една непрестанна цикличност, която наблюдавайки я ни дава да разберем, че всичко в живота има една божествена двойнственост, върхове и спадове, значима символика в дълбокия сън и събуждането и най-вече приемането, че всичко е преходно със смъртта и раждането на новото. Разбирането на тази простичка философия разкрива съвършенството на нашия собствен живот.
Живеейки в големите градове, засипани с бетон, прахолях, миризма на изгорял дизел, медийна пропаганда и клавиатурно зло, някак естествено потребността да търся все по-често природния обител се засили. И не само да бягам в природата, но и да я създавам наблизо до себе си. Идеята да започна да си посаждам растения у дома ми бе необходима точно, когато природата ми потрябва спешно, тя да бъде пред очите ми.
Растенията ме научиха, че трябва да правим всичко с любов, за да се радваме после на цъфтеж.
И ако гледаме на цветята като метафора за нашия живот, то те ми напомнят всеки ден за това щом ги погледна. За стремежа към процъвтяване, за естетиката в природните закони.
Обичам цветята си, защото те ми напомнят за изкуството на живота, а тя се намира в природата. Напомня ми, че трябва да се научим да създаваме сами красотата си около нас, за да може тя да ни вдъхновява да бъдем по-щастливи и по-добри хора.
Поливайте цветята си, грижете се за своя храм, защото в това има толкова много за разбиране.