Днес, живеейки в един динамично развиващ се свят, еволюиращ духовно и интелектуално, сякаш ние имаме все повече нужда от уроци по човечност и морални ценности. Отхвърляме избирателно нелицеприятните неща, чуждата болка, трудно подкрепяме чужди каузи или успехи, повече говорим отколкото мислим.
Там някъде на Североизток има една държава, в която живеят едни хора, за които няма мир, изгонени, изоставени, нечути и неразбрани хора. Заради алчността и егоцентризма, “важните политически въпроси”, залагащи на карта милиони животи, на нечии деца, майки, баби, бащи и дядовци.
Искам да споделя с вас един красив проект #facesofarmenia запечатал в обективите погледите и усмивките на хората живеещи в приюти повече от 30 години след опустошителното земетресение от 1988 близо до гр. Спитак в Армения. Идеята на проекта е много актуална и до днес, защото същите тези лица са изправени отново пред едно голямо “зло”, подхранвано от политически интереси. Защото последствията са идентични.
Щастието в очите на децата, надеждата за бъдещето могат да съществуват дори и в тези ужасни условия за живот, но не и в условията на война.
Споделям това тук, за да видите техните лица, за да успеете да почуствате онова, което чувстват и те, защото то не е по-различно от това, което всички ние чувстваме, когато живота ни обърне гръб.
Войната не е решение, тя е нехуманно средство.
Photo credits: Faces Of Armenia
