Родителите и учителите винаги натякват, че трябва да получиш признание и някак да те приемат.
Всъщност това е една много хитра стратегия хората да се държат под контрол и под рамката на своите собствени възможности.
Научих едно основно нещо – прави това, което искаш да правиш, което обичаш да правиш и никога не искай признание, защтото това е просия.
Защо трябва човек да иска признание? Защо трябва да копнее за признание? Вгледай се дълбоко вътре в себе си, погледни.
Може би не харесваш това, което правиш, може би се страхуваш, че си на грешния коловоз. Приемането ще ти помогне да почувстваш, че си прав.
Признанието ще те накара да почувстваш, че вървиш към правилната цел.
Въпросът е в твоите собствени вътрешни чувства, той няма нищо общо с външния свят и от това да те приемат другите. И защо да зависиш от другите?
Всеки, който има някакво чувство за своята собствена индивидуалност, живее от своята любов, от своята работа, без изобщо да се грижи какво другите мислят за това.
Колкото по-ценна е твоята работа, толкова по-малка е възможността да получиш някакво уважение заради нея. Повярвай ми.
А ако работата ти е работа на гений, тогава няма да видиш никакво уважение през живота си.
Ще те осъждат цял живот… и след това, след два или три века, ще ти правят статуи, ще ти уважават книгите – защото на човечеството са му необходими почти два или три века, за да събере толкова интелигентност, колкото един гений има днес. Толкова е голяма пропастта.
За да бъдеш уважаван от идиоти, трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания.
За да бъдеш уважаван от това болно човечество, ти трябва да си по-болен от тях. Тогава те ще те уважават.
Но какво ще спечелиш ти?
Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.
Ошо
