Това е от онези дълги постове, на които съм им вдигнала мерника отдавна и най-сетне дойде момента, в който успях да посветя време и част от жизнената си енергия – буквално, за да излея кофа с душевни прозрения за живота. И ако си на тази вълна и ти, можеш да останеш с мен до края. 🙂
“Хората са станали пътешественици. Те винаги са в движение. Никога нищо не достигат, но винаги отиват някъде: те просто бягат от мястото, откъдето са. Но всичко си остава същото. Нищо не се променя. Промяната на мястото няма да помогне. Създали сте си свои халюцинации и живеете в тях. Вашите рай и ад – всичко идва от ума. Живейте тук и сега. Съжалението за миналото или нахлуването с мисли в бъдещето, така пропускате истинския си живот “ – Ошо
Ще си позволя да цитирам великия Ошо и да споделя и разтълкувам моето съгласие с думите му, защото не всеки би го разбрал истински и на толкова дълбоко ниво. Поглеждайки от перспективата на промяната, тя не винаги е положителна, тя не винаги е такава каквато очакваме и ни се иска да бъде, но великия мъдрец прозрял една много дълбока истина – ние хората сме свикнали да бягаме от нея, когато не ни харесва и страдаме, когато нещо се случва или респективно не се случва в живота ни. Ако бъдем буквалисти няма да се съгласим с твърдението на Ошо, че нищо не се променя и че промяната и мястото няма да помогнат. Промяната сама по себе си е неизбежна и тя се случва ,защото забравяме за една важна закономерност и тя е Кармата. Всичко се случва дали рано или късно в живота ни, дали по лесния и дали по трудния начин, зависи от това колко сме далече от нашата си духовна пътечка. Аз си представям живота като един коловоз, в който ние се отдалечаваме и затъваме в кал и блато и бодливи храсти, от които сякаш не можем да излезем без драскотини. Но всички тези обстоятелства са в пряка зависимост от нашите решения. В последните месеци задълбах доста в духовни учения, астрология и т.н, търсейки отговор на един елементарен въпрос за самата себе си. Четох книги, медитирах, размишлявах мълчаливо и общо взето интровертствах надълго и нашироко, за да стигна и до тези си прозрения.
Краткия и клиширан отговор е, че промяната е вътре в нас, там където е менталната свобода и интуитивна среда е подремнала в душата на един възрастен човек.
Ошо иска да ни каже, че ние хората сме прекалено глупави да мислим чак толкова че можем да контролираме съдбата си и да се подчиняваме на външни фактори ограничаващи нашия свободен избор. Според него нищо не се променя дори да мислим толкова логично, защото живота ни донякъде е предопределен и няма логика в това. Нашите интереси, качества, душевно щастие кармични уроци и т.н и колкото и да бягаме от нея ние не отиваме никъде, защото промяната трябва да я приемаме и наблюдаваме. Защото промяната е вътре в нас, защото само ние сме способни на промяна във възприятието на заобикалящия ни свят, промяна на мислите и действията ни или бездействията ни е подчинена единствено на вътрешното ни усещане за щастие. Ошо е велик мъдрец и е прозрял дълбоката истина, че нашето “бягство” от реалността е загуба на време.
Скоро бях чела нещо за вътрешния часовник на душата и как децата от малки не са обременени с околните мнения, очаквания, програмирания кантар за успех и едно дете макар и инфантилно може да си избере пътечката в живота, защото се уповава на своята душевна интуиция. Аз когато бях дете първо исках да стана певица и много обичах да рисувам и оцветявам книжки, дете на музиката и изкуството, а в последствие какво се получава? Сблъсък с реалността и суровият свят и оцеляването те прави сляп. Накратко избираш пътя в живота си по външни критерии и после се чудиш защо си нещастен и всички са ти виновни.
Тук се крие и дълбоката истина, че според Ошо по този начин ние пропускаме истинския живот, в който ние имаме отреден път, съдба, карма и т.н.
Привидно животът е константна величина, но той постоянно се променя и никога не остава същия – ден след ден, след ден, след ден. А ние само губим от нашата най-велика ценност.
Не знам защо сме толкова запушени хората по отношение на душевните въпроси, но сме заглушили нашия вътрешен часовник и се чудим, защо не достигаме до мястото където искаме да бъдем, защо не сме щастливи като цяло.
Човек започва да следва откровено мечтите си, едва когато спре да размишлява прекалено много за всички рискове и дребни страхове, които го спират и го карат да гледа твърде негативно на крайната задача. Защото пътя към разбирането на настоящето и реалността минава през това да се научим да приемаме промяната в живота като позитивен процес и най-вече се дължи на огромна доза смелост. Смелостта да си признаеш скритите желания и да се отправиш на круиз директно към тях. Или поне да начертаеш екшън план, за да допуснеш поне за кратко, че невъзможността не е чак толкова невъзможна, а в дебрите на страховете ти тя съществува само като една илюзия. “Но какво ли може да се обърка? Какво може да се случи? Не съм достатъчно добър/а. Не мога да се справя.” Е, все още никой не е дошъл от бъдещето, за да ти разкаже какво следва, но истината е, че гледната точка на човек формира една субективна съвкупност от минало и бъдеще и често пренебрегва състоянието на момента и неговите ресурси. Това е просто лошия човешкия мозък.
Промяната от гледна точка на Бъдещето ни споделя, че бъдещето е всичко след тази една секунда, която току що мина.
